Новини

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.Днес Бабинден е изгубил доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Днес ,на този ден се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България. Празникът се чества официално от 1951 г. на Бабинден, но тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред. Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г. и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари, който от 1951 г. се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.



Според народните традициции и обичаи на този ден всяка раждала жена, трябва да благодари на бабата-акушерка, която и е помагала. Днес се изказва признателност дават на лекарите и акушерки, но в миналото във всяко село е имало по една-две жени, които са ,,бабували". Обредните дарове са символична отплата за помощта - сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка.



Според обичая, преди да влязат в дома на бабата жените и поливат вода да си измие ръцете - знак на почит и надежда за следващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното - с паричка, вързана на червен конец. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.



В Българската обредност, бабата има и друга важна роля за майката и детето- още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.