Д. Реншоу обяснява физическите промени, настъпващи по време на любовта, с
освобождавани химични вещества. Те са отговорни за реакции като
изчервяване, изпотяване на дланите, учестяване на сърдечната честота,
обяснява тя. Едни от тези вещества са катехоламините - адреналин,
норадреналин и допамин. Последният предизвиква еуфоричните чувства,
докато адреналинът и норадреналинът са отговорни за промените в пулса и
общото безпокойство.
Образни изследвания демонстрират и възбуждане на центъра на
удоволствието в мозъка. При влюбване се интензифицира кръвоснабдяването
на тази област. Тя е ангажирана и при зависимост от лекарствени вещества
и състояния като обсесивно-компулсивно разстройство. Реншоу казва още,
че при любовта се потиска нивото на серотонина, наблюдавано и при
посоченото заболяване. С това тя обяснява и съсредоточаването на
вниманието ни към един-единствен обект - любимия. В този ред на мисли
Реншоу подкрепя фразата "любовта е сляпа", защото влюбените наистина са
склонни да идеализират партньора си. Околните обаче имат по-правилна
обективна преценка за ситуацията.
Ендорфините и хормоните вазопресин и окситоцин са други фактори,
оказващи влияние върху физиологичните промени по време на любовта, но и
също така за развитието на доверие и чувство за сигурност, което лежи в
основата на дълготрайната връзка.