Новини

Спешната контрацепция е метод за предпазване от нежелана бременност след полов контакт без необходимата протекция или некачествена такава. До нея следва да се прибягва само в крайни случаи и при никакви обстоятелства да не се прилага рутинно.

В помощ на семейното планиране днес са достъпни широка гама от средства за контрацепция, някои по-предпочитани, други - по-рядко използвани. Сред тях са календарният метод, прекъснатият полов контакт, бариерните средства, сред които у нас най-достъпен е презервативът, вътрематочни устройства и разбира се, добиващата все по-голяма популярност хормонална контрацепция. Всички те са с различна ефективност, но особено последните предоставят една достатъчно надеждна протекция от настъпването на нежелана бременност. Освен нея, както е добре известно, бариерните средства осигуряват и защита от полово преносими инфекции.

Ако не бъдат взети такива мерки или вследствие компрометиране на избрания метод за контрацепция, като опция следва да се разглежда спешната контрацепция. Примери за такива случаи могат да са нарушаване целостта на презерватив или изхлузването му, съответно разместване на диафрагмата или цервикалната шапка; неспазване препоръките за употреба на спермицидни гелове; некачествено извършване на прекъснат коитус или преждевременна еякулация; пропуски в приема на две или повече хапчета от комбинирани перорални противозачатъчни средства ако те са сред първите седем от опаковката или четрири и повече ако се касае за втората половина от опаковката; закъснение взимането на хапче, съдържащо само прогестин с повече от три часа; разлепване, по-ранно премахване или късно поставяне на трансдермален контрацептив; изпадане на вътрематочно устройство и др. Спешната контрацепция е показана и при случаи на сексуално насилие.

Приложението на хормоните в спешен порядък започва да се обмисля много скоро след създаването на пероралните противозачатъчни средства. Още през 60-те години на миналия век започва проучването на ефективността от високи дози естрогени и диетилстилбестрола., назначавани по схеми за период от пет дена. Ефективността им наистина е била достатъчно висока, но на цената на сериозни странични ефекти, включително с риск от развитие на злокачествени заболявания у родени момичета при неуспешно прекъсната бременност. Следва редуцирането на дозите на естрогените и комбинирането им с прогестини в търсенето на оптималния препарат за качествено предпазване и същевременно минимални странични ефекти. За пръв път канадския учен проф. A. Albert Yuzpe публикува своите открития относно безопасността и ефективността от приложението на естрогени и прогестерон в минимални дози като метод за контрацепция след извършен рисков полов контакт. Малко по-късно във Великобритания е пуснат на пазара първият комбиниран медикамент с етинилестрадиол и норгестрел, а след това и препарат с широко използваният днес левоноргестрел. Разпространен бе в страни от Европа, САЩ, Нова Зенладния и др. под различни имена. И до днес комбинираният подход остава познат като режим на Yuzpe. С времето все по-голям стана интересът към средствата, съдържащи само левоноргестрел, който постепенно измести съчетанието му с етинилестрадиол. Доказан е като по-ефективен и по-безопасен. Днес комбинацията е достъпна само в някои страни по лекарско предписание. Мифепристонът е антагонист на прогестерона, регистриран в малко страни като контрацептив, сред които Китай. За разлика от другите механизми, той може да прекъсне налична бременостт поради изразеното си действие въху маточната лигавица , т.е. може да предизвика аборт. Има и други препарати, изпитвани за посткоитално предпазване от бременност, но не са намерили особено практическо приложение.

Левонергострелът се разпространява под различни търговски имена в страни от целия свят. Използвани са дози от 2 таблетки от 750мкг, приети през 12 часов интервал, както и еднократно 1,5мг. Понастоящем СЗО препоръчва приема в еднократна доза. Ефективността на препарата зависи от времето на предприемане на спешните мерки. Колкото по-рано се вземат те, толкова по-малък е риска от забременяване. Най-висок е успехът при реагиране в рамките на първите часове, до 72ч. Клинични изпитвания на СЗО оправдават използването на спешни контрацептиви и до 5 дни след половия контакт, но на цената на по-ниска ефективност. Левонергострелът действа чрез потискане на овулацията, докато промените в маточната лигавица, а според някои автори и този върху маточните тръби все още са обект на дебати.

Сред най-често срещаните странични ефекти след приема на спешен контрацептив са тези от страна на храносмилателната система. Повръщането в рамките на 2 часа изисква повторение на приема. Компрометиране на ефекта от препарата може да е налице и във връзка с приема на медикаметни, които ускоряват метаболизирането му като някои антиепилептични средства, антигъбични препарати като гризеофулвин, антитуберкулозни медикаменти, циклоспорин и дрги, както и прием на билкови продукти, съдържащи жълт кантарион. Задръжка на течности, увеличаване на теглото, напрежение в гърдите и общо неразположение също често са регистрирани като странични реакции. Не рядко настъпват и нарушения в менструацията. При настъпване на бременност няма опасност за развитието на плода.

Спешната контрацепция не е удачно средство за рутинен контрол на нежелана бременност, тъй като ефективността е по-ниска от тази на споменатите по-горе методи. Продължитлената и употреба може да доведе до разстройства в хормонален аспект. Приемът след рисков контакт не осигурява защита при следващ такъв, не предпазва и от сексуално трансмисивни инфекции.

По данни на СЗО и международни организации няма абсолютни контраиндикации за употребата на перорална спешна контрацепция, но е редно приложението да се съобразява с препоръките на фирмата производител.