До преди 20 години темата за предменструалния синдром (ПМС) все още
не се обсъждаше открито, въпреки че терминът е бил използван за първи
път през 1931. Именно тогава английският психиатър Робърт Франк
съобщил, че е наблюдавал засилени емоционални и психологически реакции
при жените по време на втората фаза на менструалния им цикъл.
Предменструалния синдром се наблюдава обикновено между 20 и 40 годишна
възраст, като според статистиките всяка трета от четири жени страда от
него под една или друга форма - от леко неразположение до тежко
състояние, водещо до ограничавне на ежедневната дейност.
Въпреки множеството проучвания и различни хипотези по темата, експертите
все още не са единодушни за характера на ПМС. Известни са повече от
40 теории, никоя от които не е доказана категорично.
Хормони - най-широко разпространеното обяснение за синдрома, което е
предложено още от самия Франк. В действителност, през последната
седмица от цикъла в кръвта е нарушен балансът на естроген и
прогестерон, което води до някои характерни за ПМС проблеми.
В случаите, когато синдромът в действителност се дължи на хормонален
дисбаланс, състоянието може да се овладее с допълнителен прием на
хормонални препарати.
Друга, придобила широка популярност теория е тази за водната
интоксикация, обясняваща появата на ПМС с нарушение на водно-солевия
обмен в тялото .
Известни са още теорията за бери-бери - липса на витамини В6, Е, магнезий, калций и цинк, психосоматичната теория и много други.