Луничките (ефелиди) представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа.
Луничките имат фамилен (наследствен) характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно (ако някой от родителите има лунички и децата имат лумички).
Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи - по лицето /бузи, нос , клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигавицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата.
Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 година. След 40 години обикновено изчезват.