Новини

Заболяванията на щитовидната жлеза са на второ място по честота след захарния диабет.
Те могат да се разгледат в три групи.


1.
Това са заболяванията, при които има повишена активност на щитовидната жлеза. Разстройството на жлезата води до повишено отделяне на тиреоидни хормони. Заболяването се определя като тиреотоксикоза.
Засегнатият се отличава с повишена енергичност. Често се наблюдават оплаквания като сърцебиене, повишено потене, честа смяна на настроенията, треперене на ръцете. Има спад на тегло.
Когато заболяването не се открие навреме и не се предприеме лечение, то може да доведе до изпадане в психични състояния на истерия и поява на различни фобии.
Нелекуваната хиперфункция на щитовидната жлеза е свързана с проблеми със сърцето. В последния стадий на заболяването при засегнатия се забелязва изскачане на очните ябълки. Косата става суха и чуплива, пада.


2.
При хипофункция на щитовидната жлеза се наблюдава хипотиреоза. Свързано е с намалени нива на щитовидните хормони в кръвта. Засегнатият се оплаква от бърза уморяемост, понижена жизненост, липса на концентрация, наддаване на тегло, дори при намаляване на порциона, зиморничавост. Хормоните на щитовидната жлеза регулират процесите на образуване и обмяна на енергия, при отслабена функция на щитовидната жлеза се получава забавяне на тези обменни процеси. Заболяването може да бъде първично и вторично. Една от причините за първичното се дължи на недостиг на йод. Вторичното се среща рядко, при него се наблюдават различни диструктивни промени на хипофизата.


3.
При третата група заболявания на щитовидната жлеза не се установяват никакви промени в кръвните показатели. Заболяването се открива при ехографско изследване на органа. То има и някои външни, видими за околните признаци - изпъкналост на областта на шията при щитовидната жлеза, което особено се забелязва при преглъщане. Най-опасен е вариантът, когато болната жлеза не е изпъкнала навън, а навътре. Тогава заболяването протича без явни признаци. Възлите на жлезата нарастват, болестта се задълбочава.
Някои специалисти смятат, че появата на възли се дължи на продължително излагане на стрес. Не е без значение и наследственият фактор.


Най-опасното заболяване на щитовидната жлеза е раковото. Тогава собствените клетки на органа се израждат, започват да се делят твърде бързо и формират туморни образувания. Силен фактор за развитие на рака на щитовидната жлеза е излагането на радиацията в детска възраст. Въпреки сериозността на заболяването прогнозата е благоприятна, тъй като тази форма на рак не проявява склонност към образуване на метастази.

Липсата на йод не е единствената причина, водеща до заболявания на щитовидната жлеза. Някои заболявания се появяват вследствие на проблеми в имунната система, например при болест на Хашимото. Клетките на имунната система при това заболяване възприемат хормоните на щитовидната жлеза като чуждо тяло и образуват антитела срещу тях, което води до унищожаване на тъкани на жлезата.

В профилактичните мерки срещу заболявания на щитовидната жлеза, се препоръчва диетичен режим, включващ консумация на храни, съдържащи йод. Необходимо е да се правят редовно профилактични прегледи на жлезата и да се наблюдава за симптоми на заболявания.