Новини

Нормално е придатъците на матката, фалопиевите тръби и яйчниците, да не съдържат микроорганизми. При определени условия обаче те могат да попаднат в тях от влагалището и матката и да предизвикат възпаление.
Възможно е това да се получи при разпространение на организми, съдържащи се в нормалната микрофлора на влагалището. Когато организмът е здрав, балансът между микроорганизмите в микрофлората се поддържа. При отслабване на имунитета е възможно да се получи размножаване, което да навреди на половите органи.
По-вероятна причина за заболяването на придатъците на матката са микроорганизмите, които се предават по полов път, най-често хламидии и гонококи.
При попадането им в женските полови пътища, заради неблагоприятната за тях естествено кисела за влагалището среда, те се предвижват към по-благоприятни за тях условия. Фалопиевите тръби са покрити с цилиндричен епител, който предоставя идеални условия за жизнената дейност на тези микроорганизми.
Неблагоприятно за здравето е, че те са силно устойчиви на действието на имунна система на организма и лечението с медикаменти. Ето защо при регистрирането на хламидия, гонококи, микоплазма, трихомонади, дори и в малко число, се налага провеждането на сериозна терапия, контролен преглед и проследяване на състоянието.
Защо възпалението води до безплодие?
В отговор на присъствието на патоголичните микроорганизми в придатъците на матката се предизвиква ответна реакция от страна на организма. При правилно лечение, предприето скоро след инфектирането, причинителят се унищожава. Следва възстановяване без последствия върху функциите на репродуктивните органи.
Продължителният възпалителен процес води до развитие на плътна съединителна тъкан на мястото на увредените от микроорганизмите тъкани, в резултат на което се намалява просвета на тръбите, чиито диаметър по принцип е малък, едва 1-2 мм. Получават се сраствания, вследствие на които тръбата става непроходима - срещата между отделената яйцеклетка и сперматозоидите не е възможна. Възможно е да се получи и опасното състояние, когато предвижването и срещата на половите гамети е възможно, но няма проходимост за вече оплодената яйцеклетка, която се имплантира в тръбата и се развива извънматочна бременност.
Микрооганизми като хламидиите и микоплазмите, имат свойството да увреждат епителните клетки на маточните тръби, което влияе така също и на функциите им.
След възпалителни процеси фалопиевите тръби стават по-малко подвижни, фактор, който е не по-малко важен за предвижването на яйцеклетката към матката.
При продължителен възпалителен процес съединителната тъкан се разраства върху капсулата на яйчника, става по-плътна и дебела. Възможно е това да възпрепятства отделянето на яйцеклетката при овулацията.
В болестния процес са засегнати и съседните на половите органи тъкани. Образуват се сраствания, които от една страна възпрепятстват разпространението на инфекцията, от друга водят до слабата подвижност на вътрените органи, допълнително нарушават подвижността на фалопиевите тръби.
При наличие на подобен род сраствания стерилитетът става трудно преодолим.
Възпалението на придатъците на матката води и до други сериозни усложнения като гноен абцес, перитонит.