Новини

Синдром на придобитата имунна недостатъчност е открит едва през 1981 г. Само след десетина години вече се говори за епидемия от СПИН, който всъщност е последният стадий след заразяването с ХИВ-вируса.
Три са стадиите на ХИВ-инфекцията
1. Заразяване и първична инфекция, която може да протече с остър ХИВ синдром.
2. Безсимптомен период - продължава средно 8-10 години, имунната защита все още се справя с патологичните микроорганизми и раковите клетки.
3. СПИН - период, когато имунна система не функционира и организмът става податлив на различни заболявания, развиват се усложнения. Заболяванията се причиняват от микроорганизми, срещу които организмът не може да се защити или са вследствие на образувания на ракови клетки, които организмът не може да елиминира поради липсващите механизми срещу тях.
Симптомите
1. При първият стадий симптомите, ако се развият наподобяват на заболяване от грип или инфекциозната мононуклеоза. Развиват се до 2-3 дни след заразяване. Изпитва се физическа слабост, температура е висока, възможно е втрисане, възпалено гърлото, гадене, повръщане, диария, главоболие, болки в мускулите, подуване на лимфните възли и др. Симптомите обикновено преминават за две седмици, но периодът може да е и много по-къс до 2-3 дни или да продължава няколко месеца.
При острия ХИВ синдром симптомите са силно изразени. В редки случаи се развива тежък менингит, което налага приемане в болница. Тогава ХИВ-инфекцията се открива в кръвта и гениталните секрети. Тези болни са силно заразни.
2. При втория стадий носителят на ХИВ няма определени оплаквания. Обикновено откриването става случайно при лабораторни изследвания по друг повод. Въпреки наличието и дейността на вируса срещу Т-хелперните лимфоцити, вид имунни клетки, организмът успява да устои на патологичните микроорганизмите, с които се среща и раковите клетки. Периодът обикновено е с трайност около 9 години, но може да продължи и само няколко месеца. Стадият при заразените със СПИН деца по време на бременността или раждането им трае 2 години.
3. Малко преди навлизане в последния трети стадий се развива състояние, при което всички лимфни възли на организма се увеличават. Това се дължи на намаляването на броя на имунните CD4+ клетките, които вирусът унищожава.
В този преходен период е характерна изявата на кожни болестни особено по устата и половите органи, както и наличие на пърхот, себореен дерматит, язви, афти, обикновен херпес, херпес зостер и др., Развива се диария и необяснимо висока температура. При падане числото на CD4+ лимфоцитите под 200 в микролитър кръв се разгръща картина на Синдром на придобитата имунна недостатъчност.
Имунната система е изцяло унищожена от ХИВ-вируса, вследствие на което се развиват различни заболявания. Съставен е списък от 26 (опюртинистични) инфекции, с които организмът се справя. Наличието на която и да е от тях, насочва за заболяване от СПИН. Симптомите са характерни за съответното заболяване. Третият стадий е разпознаваем, именно заради нетипичната заболеваемост от тези необичайни инфекции.
В много кратък период се развиват сериозните болестни състояния, включително и туморни. Налице е силно отслабване, проблеми с паметта, особено краткосрочната. Децата най-често развиват белодробна лимфоидна хиперплазия или лимфоидна интерстициална пневмония.
При някои болни заболяването протича постоянно тежко и мъчително, при други се наблюдава редуване на животозастрашаващи фази с по-леки периоди.
На лекар - кога?
При опасения за заболяване трябва да се потърси лекар и да се извърши изследване за ХИВ. По принцип при всяка необяснимо продължаваща високо температура, подуване на лимфните възли, безпричинно на пръв поглед отслабване, трябва да се прави медицинска консултация. В случай, че срещата с личния си лекар е възпрепятствана по причини, специалистът, който най-точно може да помогне е, инфекционистът.
Диагнозата
Се поставя след кръвно изследване, което доказва налична инфекция с ХИВ-вируса, характерни изменения на клетките на имунната система, оплаквания и доказване на опюртинистично заболяване.
При съмнения за СПИН лекарят провежда задълбочено интервю за здравословното състояние, навици и събития, пряко или непряко обвързани със здравето като полов живот, хигиенни навици, хирургични интервенции, кръвопреливане, прием на наркотични вещества и др.
Изследванията, които насочват към диагнозата са имунологичните, на количеството CD4+ лимфоцити, както и съотношението на останалите имунни клетки, микробиологични изследвания на секрети и тъкани за опортюнистични инфекции като гъбички, бактерии, паразити, вируси.
Прави се серологичното изследване. При него се намират специфични антитела или се откриват частици от ХИВ-вирусите. Това изследване е от типа ELISA. Антитела се откриват след 3-6 месеца след заразяването, което означава, че изследване направено скоро след рисков сексуален контакт или друг инцидент не дава категоричен отговор относно носителството на опасния вирус.
В случай на получаване на положителен резултат по ELISA се извършват други изследвания за антитела - Имуноблот и на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта.
Последното изследване открива директно и категорично вируса.
Рутинните изследвания на кръв и урина не показват отклонения, по които може да се съди за заразяване с ХИВ-вируса. При тях единствено е възможно отчитане за налична инфекция, но не и повече.