Новини

Автоимунен хепатит
Друг често срещан хепатит с невирусен характер е автоимунният хепатит, при който собствената имунна система на организма погрешно разрушава чернодробните тъкани.
Автоимунният хепатит застрашава най-вече жените - 71% от общия брой на заболелите.
Заболяването засяга средно 15-20 на 100 000 души. Засяга пациенти от всяка възраст, но най-често заболелите са под 40 години.
При 38% от пациентите автоимунният хепатит съпътства и друго автоимунно заболяване, като най-често това са автоимунен тиреоидит, улцерозен колит, болест на Грейвс (дифузна тиреотоксикозна гуша) и синовит.
Симптоми
Автоимунният хепатит може да протича безсимптомно за дълъг период от време, което затруднява поставянето на диагнозата и правилното лечение.
В над 25% от случаите диагнозата се поставя късно, когато вече има цироза на чернодробната тъкан.
За поставянето на диагнозата е необходимо специфично кръвно изследване определящо наличието на характерни за болестта антитела. За да се потвърди диагнозата ,,автоимунен хепатит" трябва да се изключат други заболявания като хроничен вирусен хепатит, болест на Уилсън, хемохроматоза, лекарствен или алкохолен хепатит, неалкохолна стеатоза на черния дроб, както и други имунни заболявания.
Приема се, че автоимунният хепатит се дължи на нарушена функция на имунната система. При това заболяване съществува висок риск от редица усложнения. Тъй като това е системно заболяване, освен черният дроб често са увредени и други органи и системи.
Клинични изследвания са потвърдили ефикасността на лечение на пациенти с тежка форма на автоимунен хепатит с преднизолон в съчетание с азатиоприн или само с преднизолон, но в по-високи дози. Лечението се определя и се провежда под наблюдение на специалист.
Своевременната диагноза и адекватното лечение понижават риска от цироза или чернодробна недостатъчност.
Тъй като причината за автоимунният хепатит не е напълно изяснена като най-ефективен метод се провеждат редовните профилактични прегледи.