Новини

Първа част на материала

Телевизията е огромна силна, която уви взема не малко от времето ни. Съвременното общество още повече налага да сме в крак със събитията. Често имаме навика да гледаме филм и слушаме новини като успоредно с това вършим друга дейност. Постоянното ,,облъчване" обаче на детето с данни за катаклизми, убийства, разрушения, придружени с шокиращи и действителни снимки от събитията, могат само да травмират детската психика. Ето защо гледането на телевизия следва да е ограничено за детето, то да става зрител на медийни продукти, които са предназначени за възрастта му. Желателно е родителят освен това да провокира разговори за видяното от детето на синия екран. Много е възможно кадри, към които сме привикнали, да се сторят шокиращи за малкия ум.
Децата са силно чувствителни и при случаи на боледуване на близък, смърт или развод. Обикновено тогава, дори детето да не споделя какво го тревожи, чувството е изобразено на лицето му. Семейството за детето е един вид защитна система за него от околния свят. Всичко, което може да нарани тази системи и я изведе извън баланс, подхранва чувство на безпокойство при него.
Признаци и симптоми на стрес при детето
Понякога е трудно да се разпознае дали детето преживява стрес. Въпреки това има определени признаци в поведението, които могат да покажат емоционално разстройство. Такива са честите промени на настроението, промяна на навиците на сън, нежелание за игра, изпускане в леглото. Някои деца се оплакват от болки в корема или главоболие. При други се наблюдава неспособност за концентрация и затруднения в обучението. Има деца, които са склонни да се изолират и прекарват времето си сами.
При по-малките деца се наблюдават и някои специфични реакции на стрес, като придобиване на странни нетипични навици: увиване на коса, подсмърчане, бъркане в носа, смукане на палеца... При по-големите се развива склонност към лъжа, малтретиране на други, командване. Стресираното дете може да страда от кошмари, плаче и отказва да се раздели с родителя в ежедневието...
Как би могъл да се намали стресът за детето?
Колкото и неочаквано, но абсолютно валидни са съветите за включване на достатъчно почивка в режима на детето и осигуряване на пълноценно и здравословно хранене.
На детето следва да се отделя време всеки ден. Най-добрият начин да се бъде заедно с детето е като се разговаря с него в спокоен, тих и интересен диалог. Понякога е достатъчно дори самото присъствие на родителя редом до него у дома или навън. Така то ще чувства физическото присъствие и подкрепа.
Да се отдели време на детето в ежедневието понякога е доста трудно, особено след тежък и стресиращ ден, но да се покаже интерес към рожбата, която сме създали показва, че ТО не е забравено и е обичано.
Мисия на родителя е да открие причината за стреса при детето. Разговаряйки с него, както и с хората, които са включени в отглеждането му като учители, треньори, близки, ще се намери подходящо решение за изход от ситуацията. Добре е детето да не се претоварва с извънучилищни занимания.
Препоръчително е детето да се подготвя за очаквани стресови ситуации - например, за посещението при лекаря, приема му в детска градина, тръгването му на училище. По принцип детето не налага поднасяне на много информация, даже напротив многото информация би го изплашила. Достатъчно е само да му се подаде ключовото съдържание и се отговори искрено на въпросите му.
И все пак не забравяйте, че е напълно човешко детето да изпитва емоции на гняв, самота, тревога, страх... и без тези чувства съвсем не може.
Понякога детето не желае да разговаря за това какво точно го тревожи. Необходимо е малко търпение и такт, за да може то да сподели. Обикновено внимателният и спокоен подход помагат. В тези случаи, когато обаче не се стигне до желания резултат, препоръчително е да се потърси детски психолог. С негова помощ би следвало да се разбере източникът на стрес при детето и начинът за преодоляването му.
Консултация следва да се проведе и при нетипични прояви в поведението, силно чувство на страх и тревога, проблемно обучение.
Родителите обикновено са способни да разрешат проблемите при децата си сами, но понякога действително се появяват ситуации, когато им се струва, че са безпомощни. Тогава е по-добре да се потърси подкрепа от страна на опитен специалист, отколкото проблемът да се остави нерешен...