Загубата на бременност се смята за нормално явление през първото
тримесечие. През този период съществува природен механизъм, който
предотвратява развитието на несъвместим с живота плод заради хромозомни
грешки. Случва се при всяка една от четири жени, като в това число
влизат и бременностите в толкова ранен етап, когато състоянието все още
не е регистрирано от жената.
Рискът от загуба на бременността в ранен срок се увеличава с
нарастване възрастта на жената. Докато рискът при 20-29-годишните е
около 15%, при 40-годишните вече е 29%.
Най-висок риск за загуба на бременността има около 6-8 гестационна
седмица, в периода на вгнездяване и закрепване на ембриона към стената
на матката, на мястото, където започва да се развива бъдещата плацента и
пъпна връв.
През първите 10 седмици на бременността не се разпознават симптоми,
които да показват риска от загубата й. Въпреки това има признаци, които
биха могли да го предполагат. Естествено, тук трябва да се има предвид,
че организмът на всяка жена реагира по различен начин.
Признак за загуба на бременността може да бъде всяко вагинално
кървене, поради което наличието му налага консултация с акушер-гинеколог
без отлагане. Не всяко вагинално кървене е опасно. То може да се дължи
на нараняване на лигавицата на вагината. При някои жени се получава при
вгнездяването.
Кървенето може да е различно по-характер: да се появи инцидентно,
периодично, да е светло-розово или тъмно на цвят. Възможно е вагиналното
кървене да е придружено с болка.
Понякога кървенето е трудно разпознаваемо, тъй като представлява леко
оцветен вагинален секрет или се отчита слабо кафеникаво зацапване по
бельото. Отделянето на сивкави, тъмни тъкани от влагалището и наличието
на съсиреци вече дават сериозно основание за аборт.
Болката в корема, в областта на половите органи, хълбоците, кръста,
също е признак за вероятна загуба на бременността, която обичайно се
появява след началото на вагиналното кървене.
Намаляването на напрежението в гърдите, гаденето сутрин, честотата на
уриниране, също може да е показател за загуба на ембриона.
Промяната в състоянието на жената налага консултация при специалист.
При прегледа се търси плодният сак и наличието на сърдечна
дейност.Лекарят може да назначи терапия при жизнена дейност на ембриона.
В случай на загубата му обаче не бива да се изпада в депресия - все пак
знайте, че природата е свършила своето и е предотвратила много
по-голяма болка.