Емоционалното състояние и социалните контакти на бременната жена могат
да определят дали детето ще се нуждае от допълнителна помощ за своето
развитие, установили канадски учени. Ако подобна намеса се направи
достатъчно рано, то с много голяма вероятност детето ще постигне
максималното, обяснява др Сюзън Тав от Университета Калгари в Алберта
пред Reuters Health.
Според нейни наблюдения, деца на три и повече годишна възраст, при които
е установен риск от проблеми в развититето, никога не са получили
необходимата помощ. А тази ранна възраст според нея е най-ефективния
период.
За да изследва рискови фактори, водещи до затруднения в обучението и
поведението на децата, Тав и колегите и са включили 791 майки в свое
проучване, всички от които са с неусложнени бременности или раждане.
Едва 43% от тези с оценен риск са били подпомогнати за развитието си. За
по-висок такъв се смята мъжкият пол, наличието на инфекции на ухото,
нисък социален статус, психична обремененост от страна на майката през
бременността или скоро след нея.
Тав е изненадана от влиянието на психиката на майката. Не става въпрос
за сериозни нозологични единици, а просто за емоционална нестабилност,
за ограничаване контактите с хора, приятели, семейство. Тав и колегите и
предвиждат създаването на екип, с помощта на който да се прецени дали
интегрирането на майки с подобен проблем в обществото ще подобри
развитието на децата им.